Полезна информация

ДЕТЕТО ТРЪГВА НА ДЕТСКА ГРАДИНА

Адаптиране на детето в детската градина

Адаптирането е строго индивидуален процес за всяко дете и за неговите родители. За някои деца този период може да бъде 1 седмица, за други – 1 месец. Педагогът и родителите трябва да имат търпение и да подпомагат детето в процеса на адаптация, за да протече той възможно най-бързо и безболезнено.
Симптомите за адаптираното дете са:
Детето се разделя самостоятелно и в добро настроение с родителя/родителите, възрастните.
По време на престоя в детската ясла детето е спокойно. Може често да задава въпроси на мед. сестра – „кога и дали“ ще го вземат от яслата, но това са въпроси, с които то очаква да бъде потвърдена неговата сигурност.
По време на занимания и игри разказва спокойно за своите родители.
При тръгване от детската ясла разказва с удоволствие какво се е случило.

Няколко правила за значимите за детето
възрастни – родители, прародители

Подготовката за раздялата да започва вкъщи. На детето може да му се говори за това, че то отива на детска ясла, а родителите – на работа.
Родителите трябва да използват любимата играчка, с която детето говори и се чувства сигурно.
Спокойният родител води до себе си спокойно дете. Желателно е сутрин то да бъде водено от родителя, който е готов да се раздели с него нежно, спокойно, но твърдо и бързо.
Раздялата в яслата трябва да бъде кратка и насърчаваща детето. Най-добре е родителят сам да помисли за своя ритуал при раздяла. Вероятно детето също ще подскаже какъв да бъде: въздушна целувка, съпроводена с думите „до скоро“, гушкане и целуване, махане с ръка, съпроводено с „до скоро“. Ритуалът ще направи родителя по-уверен и тази увереност ще се предава и на детето.
Много важни са емоциите на родителя при раздялата. Колкото по-плах и нерешителен е родителят, толкова по-тревожно ще бъде детето. Не трябва да се тревожи, когато детето плаче. Плачът подпомага нервната система да не се превъзбужда.
На детето трябва да бъде обяснено след кое събитие от деня родителят ще го вземе. След като се наобядва или след като се наспи. Така то няма да е тревожно кога и дали ще го вземат, а ще очаква събитието.
Не променяйте правилата, които сте въвели при раздяла. Детето има нужда от твърди граници и правила, за да се адаптира бързо. По този начин то се чувства сигурно и спокойно.
Направете родителска група за подкрепа между майките, готови да споделят. Когато те обменят помежду си какво от това, което правят, помага на детето им, всяка майка ще научи още доста работещи стратегии.
Напълно забранени за използване от възрастните са:
• Упреците към детето – поради незавършен процес на адаптиране;
• Наказанията и насилието върху детето, което тъгува, плаче или е агресивно – поради незавършен процес на адаптиране;
• Лъжата на възрастните към детето при раздяла в яслата. Например „Влез вътре, аз отивам до … и ще се върна“ и др.
В зависимост от условията играта преминава през следните пет етапа:
Първи: Детето играе само (липсва взаимодействие), почти не забелязва другите.
Втори: Игра-наблюдение – детето наблюдава действията на възрастните и връстниците и ги наподобява.
Трети: Паралелна игра – децата играят едно до друго, използват почти едни и същи играчки и игрови материали, но не се опитват да си взаимодействат едно с друго.
Четвърти: Асоциативна игра – действайки с играчките, децата от време на време влизат във връзка, разменят материали, извършват някои действия заедно, но липсва стремеж към координиране на взаимодействията по посока на общи епизоди, сюжети или цели.
Пети: Съвместна игра – през цялото време на играта децата осъществяват общ замисъл, постепенно зараждащ се от отделни епизоди, в които има допълващи се роли: майка – дете, продавач – купувач, лекар – пациент.

Детското развитие преминава от общи към все по-диференцирани и самостоятелни прояви.
Целият процес на детско развитие преминава през две условности: първата – обективната среда, природно, обществено и социо-културно обкръжение; втората – детето с неговата генетична програма.
Когато оценяваме детското развитие, е естествено да сме изправени пред въпроса: „Каква част от развитието на детето е реализация на неговата генетична информация – от една предварително зададена програма, и каква част е от влиянието на средата?“ Също така да отчитаме, че биологичните условия и влиянието на средата са неразделно свързани не само след раждането, но и в предходния пренатален период.
В психологическата и педиатричната практика се използват термините „двегодишно дете“, „тригодишно дете“, което е опит да се типизират отделни детски поведения по признака „възраст“. В ежедневието обаче виждаме, че между децата в една и съща възраст, например на 2 години, съществува огромна разлика. Това показва, че не е достатъчно да се отчита само и единствено възрастта на децата.
Съвременният подход при изследване на детското развитие утвърждава разбирането, че поведението на детето е израз както на възрастта, така и на взаимовръзките между отделните условия на развитие: генотипа (съвкупността от гени), ефекта на средата и ефекта на възпитанието. Развитието на детето е резултат от взаимодействието на тези условия, а не само от един решаващ фактор.
Темповете на детско развитие са различни. Те могат да бъдат синхронни (когато протичат равномерно и съгласувано), асинхронни (когато протичат неравномерно и несъгласувано), непрекъснати (постоянни, нарастващи) и етапни (стъпаловидни, „със скок“). Именно поради тази информация за характера на детското развитие не могат да бъдат пренебрегнати индивидуалните различия в развитието на децата. Това е един от основните въпроси, с поставянето на който вярваме, че ще ограничим етикетирането и сравняването на децата още от най-ранна възраст.
Ако трябва да обобщим, условията, които оказват влияние върху развитието на малкото дете, а и по-късно, са:
а) вътреутробни (пренатални и перинатални, които задават основните предразположения на бъдещата личност);
б) грижите за малкото дете и степента на удовлетворяване на основните му биологични (вода, храна, топлина, въздух, сухи пелени) и психологически потребности (внимание, нежност, любов) в ранна възраст;
в) домашната среда, която родителите осигуряват на детето (стимулирането на специфичните му способности);
г) ценностите на родителите, които детето „среща всеки ден“.
И още едно обобщение на детското развитие: Детето е Нютон – между 8-ия и 12-ия месец, когато прохожда и открива закона за тежестта; Декарт – между 24-ия до 30-ия месец, откриването на Аз-а, „мисля, следователно съществувам“; Ницше или волята за могъщество – след 30-ия месец, когато детето иска да утвърди своята власт.
До 3 години детето е чувствително към всякакъв вид раздяла. Но до 2 години то е особено чувствително към раздялата с майката. Това е възрастта, в която наред с чисто биологичните потребности трябва да бъде задоволена и потребността от любов и признание (детето е важно, значимо и ценно).

За по-успешна и бърза адаптация към детската градина

Предстои детето ви да тръгне на детска градина или пък са минали вече няколко месеца, но то още не се чувства добре там. Всяка сутрин се измъчвате и вие, и то, когато трябва да тръгвате. Ето няколко лесни стъпки, които могат да ви помогнат за по-лесна адаптация към градината.

Синхронизирайте правилата

За да се адаптира по-добре детето, вкъщи трябва да се подкрепят същите правила, каквито го очакват в градината, а именно – да се подреждат играчките след игра, да се храни на масата, а не пред телевизора, да се поддържа ред.

Често самите родители са хаотични, нямат създадени навици и затова и децата стават такива. Детето много лесно ще научи, че едно е изискването към него в градината, друго вкъщи и съответно няма как да се очаква промяна в поведението. То винаги ще предпочита по-лесния вариант. Дори и към него да се поставят правила, то няма да ги спазва, ако вижда, че примерът, който дават родителите, е противоположен. Единственото, което бихте предизвикали, ако изведнъж започнете да му поставяте граници, е реакция на съпротива. То ще усеща, че родителите му не вярват истински в изреченото, че се създава двоен стандарт. Негативизмът ще се насочи не съмо към тях, но и към правилото. Затова поне половин година преди стартиране на детската градина мама вече не бива да върви сама и да прибира играчките и пантофите. Важно е детето да вижда как всеки си подрежда собствените вещи и че има еднакви последствия за всеки вкъщи, ако не се спазват правилата.

Упражнявайте раздяла

Започнете да се разделяте с детето първоначално за кратко, а след това за по-дълго време. Ако детето от раждането си е отглеждано само от майката, известно време преди да тръгне на градина трябва да започне да свиква с нейното отсъствие. Оптималният вариант е да бъде оставяно за няколко часа с друг близък човек, но ако нямате на кого да го оставите, може да се възползвате от услугите на детски парти центрове. Първоначално присъствайте на заниманията му, постепенно излизайте за половин-един час, докато то свикне с факта, че дори и да ви няма за известно време, бързо ще се върнете и никога няма да го изоставите. Изпращайки го на детска градина, тръгвайте без да вдигате много шум – все едно, че е нещо не кой знае какво. Забавянето подхранва надеждата, че няма да тръгнете.

Създайте си ритуал за сбогуване

Ритуалите действат успокоително (дори на възрастните), тъй като многократното повторение ги превръща в познати и сигурни неща. Това може да е специална целувка, помахване, жест, който е таен и само ваш.

Поддържайте позната обстановка

Mесец преди тръгване правете редовни обиколки в двора на градината или около нея. Помолете персонала да ви допусне да се разходите в сградата за няколко минути преди първия ден.

Ролята на „преходния обект”

Нека през първите дни детето да взема със себе си любимата играчка, чието присъствие да го успокоява. В случай, че в градината не разрешават да се внася такава, може да му пъхнете в джобчето кърпичка, която да ухае на вас – вместо да я парфюмирате, просто я носете известно време в себе си или я сложете под възглавницата си за няколко нощи. Когато има нужда от вас, детето може да си я гушне, да ви усети и чисто символично вие ще бъдете винаги с него.

Не отстъпвайте

Веднъж щом го заведете до входа на градината, не се изкушавайте да го вземете след десет минути. Дори и след като влезе, а вие обикаляте нервно наоколо и чувате, че продължава да плаче, не се поддавайте на паниката. Веднъж постигнало успеха да ви разколебае, гарантирано е, че ще опитва винаги и така успокояването му от страна на персонала става още по-трудно.

Спокойствие и позитивизъм

Важно е все пак да имате доверие в учителите, които ще се грижат за детето. За да бъдат на такава позиция, те са преминали през специален подбор, отговарят на необходимите изисквания и имат умения да се грижат за малки деца. Вашето безпокойство и непрекъснатото разпитване за начина, по който се грижат за детето ви, само доказва неспособността ви да се доверите и да предадете контрола върху него в ръцете на друг значим възрастен.